„Покушението над Юстиниан“ — приложение 1: Iustiniani Vita

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — приложение I: Iustiniani Vita

Приложение 1
Iustiniani Vita / Житието на Юстиниан1

Това е резюме на книга, съдържаща житието на император Юстиниан до тридесетата година на неговото imperium.2 Написана е с илирийски думи и букви от Богомил, пастор или абат на манастира Свети Александър Мъченик в Дардания, близо до град Призрен, родна земя на същия Юстиниан. Въпросната книга е на съхранение в библиотеката на илирийските монаси, последователи на устава на св. Василий3 на планината Атон, сиреч на Свещената планина в Македония, над Егейско море. Този Богомил, дългогодишен учител на Юстиниан, бил ръкоположен за епископ на Сердика и е наричан от латините и гърците DD (Domnio), мъж благочестив и верен на опазването на православната4 вяра.

Управда (1), както е името на Юстиниан на местния език, се родил в Призрен (2) по време на царуването на Зенон в Константинопол и патриаршията на Акакий (Acacius) в новия Рим, когато вече нямало императори в стария Рим — сякаш Бог е искал да ни изпрати цар, който да завладее и върне Западната империя и който [обединявайки я] с Източната да ѝ възстанови старото величие.

Неговият баща се казвал Исток (3), от народа и рода на Свети Константин Велики (4), владетел на римляните и най-великия от всички монарси. Майка му била Бигленица (5), сестра на Юстин, който царуваше в новия Рим. Исток имал сестра Лада, която се омъжила за Селимир (6), славянски княз и баща на неколцина синове, сред които и Речирад, когото Юстиниан убил в двубой, както ще стане дума.

Исток, който бил княз, което сред дарданците означава принц, осигурил на сина си Управда чудесен учител в лицето на Богомил (7), свят мъж, пастор или абат на манастира на Свети Александър Мъченик и автор на житието на Юстиниан. Той [Богомил] с най-голямо усърдие научил момчето на набожност, а също и на латински и гръцки [езици и] букви. Понеже Юстин много обичал племенника си, взел го в лагера [на войниците], а Богомил бил неотлъчно до младежа.

Той [Управда] служил като новобранец при Юстин, който от някое време командвал първите римски кохорти. По онова време Юстин воювал срещу цезаридите (8) на Зенон в подкрепа на краля Анастасий. Тогава [Юстиниан] се върнал в Илирикум като войник с чичо си, защото българите заплашвали римските войски и убили Растиц (Rastus) (9), водач на илирийските части. Юстин, сблъсквайки се с най-изтъкнатите войводи на варварите, отблъснал най-дръзките от тях.

Тъй като Речирад (10), син на Селимир, помагал на българите, а Юстин не можел да го убеди с молби и увещания да развали съглашението си с българите, избухнала жестока кавга между Юстиниан и братовчед му Речирад. А на една от срещите им, подир караниците и обидите се стигнало до двубой, в който Юстиниан, още ненавършил двадесет години, посякъл противника си с удивителна смелост. Това станало на брега на река Морава (Moschius) и после той взел голяма награда, а също и Юстин, както и неговите илирийски войници. Но в тази битка Юстиниан получил тежко нараняване и бил изпратен в Константинопол за лечение, където се сближил с цар Анастасий, който опитал да го отклони от правата вяра. След като научил за това, неговият наставник Богомил се обезпокоил за духовното избавление на младия мъж и го върнал в лагера на Юстин, а скоро след това и в родината му, където майката на момчето наскоро станала вдовица [след смъртта] на Исток.

Но Юстиниан се отвратил от живота вкъщи и скоро се завърнал при чичо си, когото намерил в панонския град Margus да събира оцелелите войници на генерал Сабиниан (Sabinianus), които били разпръснати от готите. Оттам Юстин го изпратил при Теодорих, цар на готите в Италия и син на Аналимир и който по-рано отнел района на Сирмиум от българите, за да търси помощ от името на своите висшестоящи. Там го приели добре и осигурили помощта [която поискал]. А докато Юстин се разполагал с готските войски, го задържали [Юстиниан] за известно време като заложник в Равена, където Теодорих го приел като брат, понеже е стар обичай сред илирийците да се побратимяват помежду си (11).

После се върнал при чичо си Юстин, който междувременно изгубил надежда, че ще има деца от жена си Вукшица (12), и той му наредил да се ожени. Така той [Юстиниан] се оженил за Божидара (13), едно прекрасно момиче, въпреки че Бигленица възразила, тъй като се опасявала за бъдещето и доброто име на сина си, понеже знаела, че девойката, макар да била с бистър ум и отлично образование, имала труден и високомерен нрав; но най-вече защото някаква стара гадателка предрекла на Бигленица, че Божидара ще стане Вражидара (14) на Римската империя и ще отклони Управда от праведния живот. Но нейните [на Божидара] изискани обноски, познанията ѝ по различни науки и красотата ѝ се наложили пред Юстин, а и пред самия Юстиниан, от което Бигленица не могла да намери покой и починала в скръб, преди да се зарадва на издигането на брат си до най-високия пост в римската държава.

Той [Юстиниан] бил над тридесетгодишен, когато цар Анастасий, който назначил Богомил в епископията на Сердика, благодарение на подкрепата на Юстин, започнал да тормози него [Богомил/Теофил/Домнио] и много други епископи,5 като ги привиквал в Константинопол заради православната им вяра. Юстиниан и чичо му Юстин били избрани от генералите на илирийската армия, за да го помолят да не подлага на гонения православните духовници, ако не иска да усети силата на разбунтувалата се армия. Уплашен от свободата [с която му говорили], той [Анастасий] подкупил издайници, които ги обвинили в започване на заговор срещу императора, и така [царят] пратил и двамата в затвора, а скоро след това ги осъдил и на смърт. Мъчениците Sergius и Bacchus обаче, които особено много се почитат сред дарданците, му се явили насън и му отправили ужасяващи заплахи, задето се кани да убие невинни мъже, които са по-достойни да управляват [империята] от самия него. Затова той ги помилвал и ги пуснал да си вървят с православните епископи, а Юстин скоро след това го наследил като владетел.

По време на юстиновото царуване Юстиниан посветил на мъчениците Сергий (Sergius) и Вакх (Bacchus) една църква, достойна за князе, която била построена в Илирия, край град Шкодра, над реката Бояна.6  Също така по нареждане на чичо си уредил да се освети от Йоан, главния свещеник на Стария Рим, по православния ритуал църквата в Константинопол, която някога била отстъпена на готите от наставника на Константинополската църква, наречен Маркиан, запазвайки употребата само на готски език за пеенето на псалми и за литургията, като знак за почит към своя илирийски народ, който има същия език като на готите.7 След като наследил Юстин, той построил храм и в Сардика (15) в знак на благодарност към Богомил, сиреч Домнио, който бил негов настойник. Той [храмът] наподобявал църквата в столичния град и бил посветен на Божествената мъдрост.

*  *  *

Пояснения

на някои от имената, споменати в предходния фрагмент и написани от Йоан Томко Мърнавич, сановник на Шибеник и преводач на фрагмента.

(1) Vprauda е илирийска дума, производна от думата Pravda, сиреч «правда» („истина“/„справедливост“). Но Vprauda с предлога V означава „ръководена справедливост“ (управа), с което име Юстиниан и двамата Юстиновци са наричани от илирийските автори.

(2) Prizriena. По този начин древните и съвременните илирийци пишат [името на] родния град на Юстиниан, намиращ се точно на мястото, на което Прокопий поставя Tauresium, а именно при дарданците, над град Epidamnus. Наречен е Bederina в Bellum Gothicum на Агатий. Днес е под турска власт. В самия град, както и извън него, на границата между древна Дардания и съвременна Херцеговина, могат да се видят много руини и натрошени камъни от величествени сгради. Има един документ, адресиран от нашия свят учител Павел V до епископ Петър Калит [Calitus],8 наскоро изпратен с мисия от отците на Обществото на Исус,9 да се погрижи за оцелелите християни, които страдат окаяни от турската тирания в Македония, Дардания и Панония.

(3) Istok е илирийска дума, означаваща «изток», която по-често се е употребявала [като лично име] в древни времена, защото нашите хора навикнаха да кръщават синовете си предимно с имената на светци, а не с такива на обикновени хора.10

(4) Няколко илирийски принцове са били потомци [на хора] от рода на Константин, но са били разпръснати заедно с техните семейства, когато турците ги пропъждат от родината им. Такъв е случаят на кралете и благородниците на Сърбия, на принцовете на Шар планина, на херцозите на Свети Сава и т.н.

(5) Biglenizza е илирийско име, произлизащо от «белота», което на латински се превежда като Albula.

(6) Синовете на Selimir често са искали от Юстиниан да им даде титлата царе на Далмация, но никога не са я получили, защото Речирад, син на Селимир, онзи, който беше убит от Юстиниан, въстана в България срещу римляните.

(7) Bogomilus е илирийска дума, която означава «обичан от Бога».

(8) Carevici (царевичи) е широкоразпространен патроним сред илирийците, които използват думата «цар» за «крал» или «император». Затова „царевичи“, която се споменава от нашия автор [Богомил], би трябвало да се преведе като „цезариди“ (Cæsarides).

(9) Rastus (Растиц) е илирийско име, означаващо «да порастне». Предполагам, че този е същият, когото Комес Марцелин нарича Aristos, генерал на илирийските войски.

(10) Rechirad е илирийско име, състоящото се от «rechi», което означава «рèчи» („казва“, „реди думи“), и «rad», което значи «радостен». Затова Речирад означава «обичащ речта». Това е името и на някои от готските царе в Испания, но там техните имена са били записвани погрешно и препредавани от хора, които не са знаели готския, сиреч илирийския език, затова са изписвали името като Прекаредос (Precaredos).

(11) Побратимяването е дотолкова зачитано сред илирийците, че се приема за истинска и силна братска връзка, при това не само сред мъжете с християнска религия, но и между християните и турците.

(12) Vukcizza (Вукшица) е илирийско име, значещо „вълчица“ (lupa). Затова латинските и гръцките автори пишат, че когато Юстин станал император, жена му си сменила името от Lupicina на Euphemia.

(13) Bosidara/Божидара е илирийско име, което се състои от Bogh – Бог, и Dar – дар. Затова Bosidara трябва да се разбира като „дарена от Бога“ или „Божи дар“, което по смисъл е същото като гръцкото име Теодора (Theodora).

(14) Vraghidara също е на илирийски, състои се от Vrag – дявол или злодей, и Dar – дар. Затова Vraghidara означава «дарена от Дявола», като противоположност на «дарена от Бога».11

(15) С времето Sardica12 прие името на Юстиниановия храм — София, както се нарича и до днес. Пред вратите на този храм Юстиниан е поставил прочутия саркофаг на Богомил, сиреч Домнио, пресвят мъж, и е украсил облицовката на мраморните капаци със стихове поезия.

« Епилог | Красноречието на липсите »


Бележки:

  1. Бел. ред.: Преводът е на Иван Стаменов по текста на Г. Сотиров, сравнен с латинския оригинал. [^]
  2. Бел. ред.: За превода на думата imperium вж. параграф 74: означава не само „царуване“, но и „издигане във власт“. [^]
  3. Бел. ред.: На това място Г. Сотиров, също като много други автори, дава неправилен превод, който коригираме за българското издание. В латинския текст се казва „regulam S. Basilii profitentiu“, което означава, че монасите в този манастир са следвали устава на св. Василий Велики. Вж. по-подробната ми бележка към параграф 86. [^]
  4. Бел. пр.: Едно от най-големите ми затруднения при превода на тази книга беше прилагателното „католическа“, използвано от Мърнавич на няколко места в латинския оригинал. Но всеки читател, запознат с историята на църквата, ще се досети, че под „католическо“ или „православно“ в контекста на 6 век, когато е живял Юстиниан и са се случвали събитията, описани по-нататък, не може да става дума за католицизъм в съвременния смисъл, нито за днешния ортодокс. Мой колега, който е по-добре запознат с класическите езици, все пак ме посъветва да преведа „католическа“ като „православна“. Предполагам, че това ще зарадва днешните тъй наречени ортодоксални богослови, фантазиращи си, че тяхната църква имала непрекъсната история от две хиляди (и дори повече) години. За да попаря ентусиазма им, репресираните и заточени „католически“/„православни“ свещеници, за които се споменава по-нататък в текста, са били духовни пастири на местното трако-илирийско („славянско“) население точно от областта, в която години по-късно Юстиниан дава автономия на т.нар. Първа Юстиниана (Българската архиепископия), различна както от по-късния католизицъм, така и от по-късния ортодокс. Днешните „православни“ са духовни продължители на гръцкия и болшевишкия ортодокс, а не на старата Българска църква. Вж. сборника „Българската църква“ на д-р Асен Чилингиров. [^]
  5. Бел. пр.: Комес Марцелин изброява заточените епископи, като един от тях е Domnionem Serdicensem (Домнио от Сердика). Вж. Marcellinus Comes, Chronicon, (516) VIIII.3. Mommsen, Chronica Minora II, 1894. [^]
  6. Бел. ред.: Доколкото ми е известно, това е единственото съобщение в исторически извор, осветляващ повода за строежа на тази църква. [^]
  7. Бел. ред.: Само това изречение съдържа две от най-важните сведения за историята на църквата, които по такъв начин не са засвидетелствани от нито един стигнал до нас източник, както и потвърждението, че езикът на готите е подобен на стария илирийски език. [^]
  8. Бел. ред.: Calitus е грешно от Cathius, тоест Катич, обяснява Ф. Шишич в своята статия Kako je и пр. Виж епилога. [^]
  9. Бел. ред.: Отците от Обществото на Исус — лат.: Patrum Societatis Jesu; бълг.: йезуити. [^]
  10. Бел. ред.: Несъблюдаването на правилото да се носят само християнски имена от страна на населението на Илирик, Тракия и Мала Скития, т.е. на цялата територия на българската средновековна държава, е характерно не само за ранното Средновековие, но остава в сила чак до Новата епоха и представлява една от специфичните особености на това население, забелязана и отчетена за първи път от Венелин в неговата Граматика на новото българско наречие от 1833 година. [^]
  11. Бел. ред.: Очебийни са несъответствията между образа на бъдещата императрица Теодора (Божидара) — такъв, какъвто се предава, от една страна, от Теофил (Богомил), а от друга, в т.н. Тайна история/Anecdota, приписвана на Прокопий Кесарийски. Това е поредният от многото аргументи, оспорващи автентичността на Anecdota. Но също така показва от кои среди произлизат фалшификаторите и чии интереси застъпват, като очернят и дори демонизират образите на Юстиниан и съпругата му. [^]
  12. Бел. пр.: Изписването Sardica, вместо по-разпространения вариант Serdica, е вярно с това от резюмето на Мърнавич. Може би не без основания може да се смята, че и двата варианта за изписване с латински букви са опит да се предаде илирийското, тоест „славянското“, име на града: Средица и/или Средец. В руската публикация от 19. век „Память о благовѣрномъ царѣ ОУПРАВДѢ–ЮСТИНIАНѢ“ името е записано като Средца. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "„Покушението над Юстиниан“ — приложение 1: Iustiniani Vita"

  1. Петьо  04.05.2016 г. | 13:05 ч.

    Ето някои мои бележки на първо четене:

    1. Акакий (Acacius) – Ако Acacius е изписването не би ли трябвало да се чете Акаций на български? Иначе би трябвало да е Acaccus или Acac(c/h)ius.

    2. (8) Carevici (царевики) – Знам, че може и да звучи малко руско, но според мен е по-правилно да се напише царевичи или в краен случай царевици (и в двата случая с ударение на е). В Русия царевич е царския син – престолонаследник (т.е. принц). Дали това е било значението и по нашите земи през 6-ти век е интересен въпрос.

    3. Само обръщам внимание на следното като любопитен факт: „Оттам Юстин го изпратил при Теодорих, цар на готите в Италия и син на Аналимир и който по-рано отнел района на Сирмиум от българите, за да търси помощ от името на своите висшестоящи“. Според официално наложената историография в България, тези области (Сремско) стават части от България векове по-късно.

    4. По бележка 4. – И аз бих го превел като „православна“, разбира се с необходимите пояснения под бележка. С тези „католическо“ и „католически“ объркването става още по-голямо, допълнително и заради това, че се срещат на още няколко места по-долу в текста. За по-слабо запознатия читател би било по-ясно, а и от историческа гледна точка ще е по-правилно.

    5. Мъчениците Sergius и Bacchus – тези май си имат и български имена: Сергий и Вакх.

  2. Стопанина  04.05.2016 г. | 13:46 ч.

    Името на патриарха е Акакий, добре известна историческа личност, особено в църковната история. Името идва от Ἀκάκιος („незлоблив“).

    Благодаря за „царевичите“ – това беше терминът и в първоначалния ми превод. Даваш ми повод да не се съобразя с „царевиките“ на редактора. 😉

    Наредих „православието“ – както в житието, така и в бележката ми.

    В трудовете на маститите византолози е добре известно, че българите владеят Сирмиум по това време, както са известни и сложните акробатики на Цариград, целящи да изпъдят българските войски оттам. (За да може по-късно останалите без военна защита духовници да бъдат заточени и т.н.) Това, че българите по това време били в Кавказ или на Волга, са приказки за лапнишараните, които се задоволяват с училищното образование.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.