„Покушението над Юстиниан“ — 18: Заключения

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — 18: Заключения

Заключения

– 98 –

Джеймс Брайс тръгна да доказва, че Теофил/Богомил е измислено лице, което не е писало житието на Юстиниан или която и да било друга книга. Но всъщност доказва, че собствените му знания за късната Римска империя са недостатъчни. Той показва и силна склонност да манипулира правилата на логиката. А именно:

1. Брайс не може да докаже, че Теофил/Богомил никога не е съществувал. Той просто го твърди. Оказва се, че Теофил не само е съществувал, ами е бил сред главните съветници на Юстиниан по правните въпроси. Всъщност този факт е бил добре известен на Брайс, което се установява от по-ранна негова статия.

2. Брайс не доказва, че Мърнавич е измислил Vita Iustiniani. Всичко, което постига в това отношение, е да разпространи недоказаното си предположение, че ако Мърнавич е излъгал веднъж, значи е можел да го направи и втори път. Дори за това Брайс се позовава само на чужди безпочвени спекулации относно предполагаемата ненадеждност на Мърнавич.

3. Самият Брайс е търсил една от книгите на Мърнавич, но не я е намерил. Трябва ли и за този провал на Брайс да обвиняваме Мърнавич? Или не трябва да разпитваме за хората, които са имали реален или предполагаем интерес да мълчат за въпросната книга, както и за хиляди други като нея?

4. От направеното по молба на Брайс издирване на оригиналното житие в Атон не могат да се направят убедителни изводи.

5. Изводът от доклада за църквата „Света София“ в София е в подкрепа на написаното от Мърнавич. Брайс е предпочел да не му обръща внимание.

Относно предполагаемите грешки на Мърнавич в крайна сметка се оказва, че не са никакви грешки. Многократно засвидетелстван исторически факт е, че готите са били клон на гетите. Също така засвидетелстван факт е, че думите „гетски“ и „славянски“ са били синоними. Гетите (смятани за еднакви с даките) са от многобройните тракийски племена, населявали Мизия, Тракия, Македония, части от Мала Азия, Дунавската равнина, Карпатите, както и централна, източна и северна Европа, при това от незапомнени времена. Тези тракийски народи са имали своя писменост по времето на Юстиниан. Имали са я и отпреди това.

Брайс не си е направил труда да се изправи със своите мними открития срещу сведенията в Anecdota на Прокопий, в Ristretto на Лукари, в Хроника на Комес Марцелин и в Институции на самия Юстиниан. Той никога не е чел Indicia Vetustatis, в която родословието на Мърнавич се представя с всичките му забележителни подробности.

Новите свидетелства, открити след публикуването на статията на Брайс, подкрепят твърденията на Мърнавич:

1. Излиза ново издание на Historiæ на Теофилакт Симоката. Брайс или не го е чел, или е бил запознат с него, но не е искал да се самоопровергае, въпреки че Симоката нееднократно идентифицира славяните с гетите, съответно с готите. Оставаме със съмнения и за един друг момент, а именно: дали Брайс е знаел за предишните издания на книгата на Симоката, които вече са били излезли, когато той започва да пише смъртоносната си статия за English Historical Review.

2. Надписът от Залцбург доказва, че Одоакър е бил цар на рутените, славяноезичен народ. Съответно това означава, че част от готите са наречени рутени от по-късните автори.

3. Археологическите разкопки в София (1910-1913) сочат, че една от няколкото църкви на мястото на „Света София“ е построена по времето на Юстиниан, точно както казва Мърнавич.

4. Ръкописът на Величко Самуил доказва, че славянският произход на Одоакър е бил известен в Украйна преди 1648 година.

5. От Влесова книга става ясно, че е имало славянски книги, написани на азбука, по-стара от кирилицата.

И така, Мърнавич е реабилитаран. Няма основания за съмнение в автентичността на Vita Iustiniani от Теофил/Богомил, учител на Юстиниан. Джеймс Брайс успя да направи покушение срещу самоличността на Юстиниан, но не и отвъд възможността за нейното възкресение.

Що за човек е бил Юстиниан?

В своята Anecdota Прокопий обвинява императора, че е водил войни, сякаш за да си достави удоволствие от причиняването на болка и сеенето на смърт. Строителните му начинания са описани като разточителство на налудничав човек. А правните му реформи се представят като систематично разрушаване на установените институции. Прокопий може да е пристрастен, но не можем да му отречем, че е последователен. Позволява си да предполага, че бащата на Юстиниан не е бил смъртен мъж, а самият Сатана. Този начин на мислене обяснява и всичко останало от написаното.

Брайс не е вярвал в дяволи. Но влагайки всички усилия, за да прекъсне връзката на Юстиниан с истинската му етническа принадлежност, извършва покушение над неговата самоличност. А с това прави така, че мъдрите решения на владетеля да изглеждат като поредица от неразумни прищевки. Само когато приемем трако-славянския произход на Юстиниан, ще разберем реформите, предприети под неговия скиптър.

Двеста години преди Юстиниан да се възкачи на трона, Рим изпада до положението на провинциален град. Новата столица е градът на Константин, разположен на Тракийския Босфор. Но Атина все още е център на интелигенцията в империята и постоянна заплаха за имперското правителство. При наличието на готско царство в Италия и вандалско в северна Африка, паралелен център в Атина е бил неприемлив. Юстиниан е решил, че духовният живот в империята трябва да се ръководи само от столицата.1 С оглед на това, през 529 година школата в Атина бива затворена.2

През същата 529 година Юстиниан свиква комисия да систематизира и реформира съществуващото законодателство. Да, думата „реформира“ не се споменава. Но от комисията се е очаквало да премахне противоречията и остарелите закони. Какви са били тези закони, отживели времето си? В по-голямата си част това са законите, влезли в сила преди центърът на тежестта на империята да се измести към славянска Европа. След въведените реформи римското patria potestas3 e отменено. Освобождаването на роби е улеснено. Юстиниан премахва така нареченото latin liberty — междинно положение между роб и свободен човек. По този начин след освобождаването си робът става съвсем пълноправен гражданин.4 Също така през 541 година Юстиниан прекратява назначаването на консули, една характерна римска служба. Разбираемо е, че всичко изброено е било особено смущаващо за консервативните елементи в столицата. От тях са започнали заговорите, като най-опасната им проява е въстанието „Ника“.

Бунтът е потушен. Новите закони са обнародвани през 533 година. Юстиниан е трябвало да реши кой да ги прилага. Естествено е, че тези, които са опитали да направят държавен преврат, както и техните приятели, не са били подходящи за тази дейност. Имало е нужда от нови лица.

Но Прокопий и тези като него са недоволствали. „Даже хора с най-нисък или неясен произход имаха пълната свобода — оплаква се Прокопий — не само да се явяват пред този тиранин, но и да разговарят и поддържат тайни връзки с него.“5 Римското потекло и елинистичното образование вече не са били решаващи фактори. Юстиниан е разпоредил, че за да може някой да заеме висок пост в управлението, трябва да принадлежи към християнската църква! Той не само е строил мостове, пътища, водоеми и отбранителни съоръжения. Той е построил и църквата „Света София“ в Константинопол, която е послужила за пример и на архитектите в провинциите. По негова заповед многобройни църкви изникват навсякъде в югоизточна Европа, Сирия и Мала Азия.

Тези църкви са били отворени за всички граждани. На много от съборите хуните, готите, сирийците и арменците са превъзхождали по брой италийците и гърците. Представители на тези „варварски“ народи са назначавани на високи държавни постове и за пълководци на имперските армии, стига да са изповядвали християнството и да е можело да се разчита на тях.6

Вътрешната политика на Юстиниан е била политика на баланс между силите на многобройните племена, които са съставяли огромната му държава. Затова императорът често е забранявал на генералите си да атакуват една или друга от „варварските“ общности по границите на империята. Тези общности „бяха необходими на римляните като евентуални съюзници срещу готите или срещу някои други врагове“.7

* * *

Вече възкресена, самоличността на Юстиниан обяснява неговата политика. Управда, синът на Исток, много добре е знаел какво прави. Без съмнение Джеймс Брайс също е знаел какво прави.

« Новите данни | Епилог »


Бележки:

  1. Бел. пр.:  Под това, че Юстиниан искал „духовният живот в империята да се ръководи само от столицата“, трябва да се разбира единствено и само, че поощрява (пре)устройството на законите. Един от тях всъщност дава юридически гарантирана автономия на архиепископията в родните му земи, тъй наречената Първа Юстиниана. Не може да става и дума, че столицата Константинопол е определяла параметрите на християнската вяра, тъй като това влиза в остро противоречие с написаното от Юстиниан в неговите Институции и Новели. Вж. Предговор на издателя и многобройните трудове на д-р Чилингиров, разглеждащи в дълбочина темата за Първа Юстиниана, известна впоследствие и като Българската архиепископия. [^]
  2. Бел. пр.: Вж. Приложение от издателя, в което се разглеждат причините и „глобалните“ последствия от затварянето на атинските школи, вкл. от антропософска гледна точка. [^]
  3. Бел. пр.: Patria potestas (лат.: власт на бащата) в римското семейно право са пълномощията, които са се  полагали на главата на семейството над децата му и по-отдалечените му потомци по мъжка линия, без оглед на тяхната възраст. Главата на семейството е имал права и над онези, които са станали част от рода му чрез осиновяване. [^]
  4. Институции,  I.3 [^]
  5. Anecdota, XV.12. [^]
  6. Според Прокопий, в армията на Велизар било пълно с масагети, склавини и други траки от областта между Босфора и Стара планина. [^]
  7. Пак там, XXI.26. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.