„Покушението над Юстиниан“ — 16: Фалшиво ли е родословието на Мърнавич

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — 16: Фалшиво ли е родословието на Мърнавич

д) Фалшиво ли е родословието на Мърнавич

– 77 –

Въпреки че родословието на Иван Томко Мърнавич няма отношение към автентичността на Vita Iustiniani, начинът на съставянето му и обстоятелствата, при които то се появява на бял свят, позволяват по-точна оценка на обсъжданото житие, отколкото преценките на Джеймс Брайс и Константин Иречек. Книгата in quarto, озаглавена Indicia vetustatis et nobilitatis familiæ Marciæ, която съдържа инкриминираното родословие, преди всичко показва, че Мърнавич е бил интелигентен, начетен и продуктивен човек. Книгата изобилства с историческа и биографична информация, включително портрети на сръбския цар Вукашин и на самия Мърнавич, както и два нотариално заверени документа на латински език, важността на които трудно може да се преувеличи.

– 78 –

Портрет на Иван Томко Мърнавич

Портрет на Иван Томко Мърнавич

Първият документ е декларация от Антоний Лукател, главен нотариус на Римската курия, написана в присъствието на двама свидетели — а именно: Анджело Цезио и Силвестро Спада. В декларацията се казва, че на 9 май 1629 година преподобният Методий Терлецки — пълномощник на Ордена Свети Васил и представител на униатската архиепископия на Киев — е предал на нотариуса един латински документ за съхранение. Терлецки под клетва уверява нотариуса, че това е преводът на пергамент, написан на кирилица на древния илирийски език, както и че пергаментът е собственост на Иван Томко Мърнавич. Терлецки също така декларира, че е направил превода „дума по дума, без да добавям или пропускам нещо“ по молба на Мърнавич. Освен други неща, в документа се споменава и за земята, отпусната от царя на Сърбия на 9 май 1394 година на някой си Гойко Мърнавич.

Вторият документ, публикуван в „Indicia“, разкрива, че на 8 септември 1629 година Иван Томко Мърнавич се е явил лично пред същия нотариус, за да предаде за съхранение книжа, част от които написани на пергамент, а други — на хартия. Един от тези документи бил копие на гореспоменатия превод, направен от Терлецки. Нотариусът е декларирал по отношение на този обред, който е станал пред същите свидетели, че върху оригиналните документи не е имало никакви следи от изстъргвания, повреди, задрасквания или друг тип следи от подправяне, като във всяко отношение ги приема за редовни. По силата на тези книжа Иван Томко доказал, че е потомък на Гойко Мърнавич. Неговото въведение към „Indicia“ носи датата 1 май 1632 година.

– 79 –

Ако предположим, че Мърнавич е фалшифицирал биографията си, в което искат да ни убедят Брайс и Иречек, трябва също да приемем, че е започнал с изфабрикуването на един или повече пергаменти, както и че измамата не е била забелязана от преподобния Терлецки, докато е превеждал славянския текст на латински. Това би било твърде смело твърдение, защото Терлецки очевидно е бил признат експерт по славянска литература.1 Иначе би трябвало да заключим, че Терлецки е знаел за предполагаемата измама или е имал съмнения за такава, но е бил убеден да стане съучастник на измамника.

Всички тези хипотетични предположения пропадат, когато обърнем внимание на факта, че оригиналните книжа са дадени за съхранение при нотариус. По този начин Мърнавич се е лишил от възможността да унищожи тези документи, в случай че бъде заподозрян в измама и започне разследване за автентичността на книжата му.

– 80 –

Мърнавич сякаш си е търсил белята, като е публикувал в своята Indicia Vetustatis латинския превод, направен за него от Терлецки, както и няколко други документи. Така той е казал на целия свят своите претенции и е посочил къде могат да се намерят неговите „фалшификации“, ако някой реши да ги проверява.

И накрая, Мърнавич е посветил Indicia Vetustatis на свой братовчед, наречен Фаркас (Lupus), рицар от Ордена на Малта. С това, излишно е да се обяснява нашироко, той е прибавил още един човек към списъка на онези, които биха се разгневили, ако във въпросните документи имаше измислици.

– 81 –

Джеймс Брайс е знаел за Indicia Vetustatis, защото я споменава в статията си. Защо не е потърсил споменатите в нея документи, докато е бил в Рим през 1883 година? Преглеждането на оригиналните пергаменти и документи щеше веднъж и завинаги да реши въпроса за тяхната автентичност. Дори да не е успял да издири архивите на нотариуса Антоний Лукател, Брайс можеше поне да осведоми читателите си за своя неуспешен опит, както го прави при други случаи. Очевидно не е опитал. Защо?

Отговорът е: той не е потърсил оригиналните документи, тъй като не е чел Indicia Vetustatis и съответно не е имал представа какво да търси и по каква причина. Почти сигурно е, че Брайс не е чел биографията, защото на страница 6 в нея Мърнавич пише следното:

Gentis nostræ igitur origenem altius quam a Principibus Nissæ sive Naisi (sic), Dardaniæ Vrbis antiquissimæ, per me petere non licuit, opinari placuit. Licet non desint qui originem Nissensium Principum, ad Magnum Constantinum Imperatorem retulerint, eo potissime argumento, quod apud Bogomilum seu Theophilum, vt eum Nicolaus Alemannus in notis ad Proco-pium appellat, Iustiniani magni Magistrum, & vitæ ad trigesimum imperii eius annum scriptorem, posteros Constantini, Nissæ in Dardania, loco nata-li sanctissimi Principis, cum authori-tate, & dignitate vixisse, cognoverint.
(„Не ми разрешиха да проучвам произхода на моя род по-назад от принцовете на Nissa, или Naissus (Ниш), най-стария град на Дардания, но бях доволен да науча, че отива още по-далеч. Има автори, които свързват произхода на тези принцове на Ниш с император Константин Велики, и те твърдят, че са научили от Богомил, сиреч Теофил, както е наречен от Николас Алеман в неговите бележки към Прокопий, учител на великия Юстиниан и автор на неговата биография до тридесетата година на издигането му във властта, че потомците на Константин са живели могъщи и с достойнство в град Ниш в Дардания, родното място на този най-праведен княз.“)

– 82 –

За какво намеква Мърнавич? Кой му е попречил да разпитва за произхода на рода си преди времето на Юстиниан? Не може да е Алеман, защото Алеман вече е бил мъртъв от шест години. Трябва да е бил някой друг, чийто авторитет и воля Мърнавич не си е позволил да пречупи. Сдържаността, наложена от някакви фактори, обяснява и защо Мърнавич пропуска да изтъква авторството си на резюмето на Vita Iustiniani.

Мърнавич прави впечатление на честолюбец. Ако не го възпираше някаква забрана, той едва ли щеше да устои на изкушението да каже на своите читатели, че той, а не някой друг, е авторът на резюмето на житието, което Брайс е имал късмета да намери 250 години по-късно.

– 83 –

На това място трябва да споменем три важни факта:

1) Indicia Vetustatis не е отбелязана в каталога на Ватиканската библиотека, въпреки че е публикувана от ватиканското издателство.

2) Indicia Vetustatis не се намира и в библиотеката на Малтийските рицари, въпреки че е била посветена на един от тях и в един момент самият Мърнавич се е присъединил към Ордена на Малта.

3) Сборникът, съдържащ ръкописа от Барберини (Iustiniani Vita), понастоящем е във Ватиканската библиотека, но документите в него не са изучавани от времето на Джеймс Брайс. А мълчанието обгръща и останалите книжа на Алеман.

И така, книгите на Мърнавич имат странния навик да изчезват, както и неговите източници. Сред последните му книги, ако може да се вярва на Армин Павич,2 е имало псалтир, написан през 1222 година на глаголица от презвитер Никола от Раб — виж епилога.

– 84 –

Видяхме, че Джеймс Брайс дава ниска оценка за надеждността на Мърнавич най-вече заради статията на Армин Павич. В тази статия авторът саркарстично отбелязва, че Мърнавич е смятал някои от намерените документи за „чуден дар от Бога“. Павич не е бил склонен да вярва в чудеса, особено ако те са помагали на Мърнавич да състави родословието си. Иречек също е бил скептичен. Подобен скептицизъм е очакван. Чудото не се е проявило нито при Павич, нито при Иречек, за да постави в ръцете им документи, които да им позволят да проследят произхода си до цар Вукашин на Сърбия или князете на Ниш. Съвсем човешко е, ако са завиждали мъничко. Сигурно това е и причината тези двама господа да не са виждали изобщо Indicia Vetustatis.

Те са пропуснали и три от подробностите, обясняващи „чудото“, за което Мърнавич говори.

Първо, Мърнавич е живял много години в Рим, където е имал достъп до източници, които не са могли да се намерят на друго място.

Второ, Мърнавич е роден и израснал преди Тридесетгодишната война, което ще рече преди всеобхватното унищожение на славянската литературна съкровищница.

Трето, думите „чуден дар от Бога“ на Мърнавич изглеждат като художествен израз, който той е използвал на местата, за които благоразумно е предпочел да не разкрива по какъв начин и от кого се е снабдил с даден ценен документ.

– 85 –

Може да се възрази, че Павич и Иречек не са се запознали с Indicia Vetustatis, но не защото не са искали, а защото книгата се намира трудно. Същото вожи и за Джеймс Брайс. Така е наистина, книгата трудно се намира. Единственото копие, което успяхме да си набавим, беше от Националната библиотека в Париж. Осведомих се, че има и едно копие в Маркианската библиотека във Венеция. Този факт също показва, че трудовете на Мърнавич вече са на пълно изчезване. Това обстоятелство за пореден път оборва предположението на Джеймс Брайс, че документите, които той не е могъл да намери през 1883-та, никога не са съществували.

– 86 –

Не искаме да приключим тази глава, без да обърнем внимание на читателя и на още една важна подробност. В латинското резюме на Vita Iustiniani Мърнавич ни казва, че пълният славянски оригинал на юстиниановото житие е бил на съхранение в манастира „Св. Васил“ в Атон (Света гора).3 От Indicia Vetustatis научаваме, че преподобният Методий Терлецки в Рим е бил пълномощник на Ордена на Св. Васил. Възможно ли е преподобният Терлецки да е занесъл славянския оригинал или негово копие в Рим, където го е държал при себе си или го е дал назаем на Алеман? Това не би ли обяснило предпазливостта, с която Мърнавич говори за славянското житие? Забраната за проучвания, свързани с потомците на Константин Велики в Ниш, за която намеква Мърнавич в Indicia Vetustatis, достатъчно добре обяснява колко предпазлив трябва да е бил всеки, който е притежавал книги по темата или е знаел нещо конкретно за славянския произход на Юстиниан Велики.

*  *  *

Всичко казано дотук засяга високомерието на Брайс, неговото лекомислие, накъсаната му логика и готовността му да заклеймява без солидни основания. Още свидетелства за това, че неговата почтеност не може да се приема за даденост, могат да се намерят в приложенията.

« И все пак един Теофил | Новите данни »


Бележки:

  1. Вж. Армин Павич, пос. съч., с. 96. [^]
  2. Пак там, с. 127. [^]
  3. Бел. ред.: Манастир, посветен на св. Василий, не съществува в Атон, а и никога не е имало такъв. Текстът от Vita Iustiniani не казва, че този манастир така се е наричал. Написано е  буквално: „в библиотеката на илирийски монаси от устава (или типика) на св. Василий (regulam S. Basilii profitentiu)“. В случая не се говори за някой от 20-те манастира в Атон, а за нещо съвсем друго. Говори се за манастир, респ. скит или килия, където монасите не следват установения от св. Атанасий Атонски киновитски, т.е. общежителен типик, а са последователи на стария индивидуален (идиоритмичен) монашески живот. Живот, който първоначалното монашество (очевидно то е било предимно българско или илирийско по терминологията на ХVІІ век) е следвало и обосновавало с традицията от строгия монашески устав, създаден от св. Василий Велики. Пълният текст на този устав се съдържа във: Василiй Великiй, Подвижническiе уставы подвизающимся в общежитiи и в отшелничествѣ в същ., Сочиненiя, т. ІІ, переводъ Московской духовной академiи, Москва, 1911, с. 482-530. За устава на св. Василий Велики вж. преди всичко David Amand, L’ascèse monastique de saint Basile, essai historique, s.l.: Édit. de Maredsous, 1948. В Атон е имало значителен брой обители, спазващи този устав много преди в Х век да бъде възприет типика на св. Атанасий Атонски. Също така разбираме, че между тях и гръцките манастири е имало голяма вражда, довела накрая до унищожаването им. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "„Покушението над Юстиниан“ — 16: Фалшиво ли е родословието на Мърнавич"

  1. Петьо  01.05.2016 г. | 20:59 ч.

    “ Тридесетгодишната война, което ще рече преди всеобхватното унищожение на славянската литературна съкровищница.“

    За втори път се споменава това. Дали ще може да се добави пояснителна бележка за по-слабо запознатите?

  2. Веселин  08.08.2016 г. | 07:23 ч.

    Одрин е на северозапад от Цариград.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.