„Покушението над Юстиниан“ — 12: Anecdota на Прокопий

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — 12: Anecdota на Прокопий

a) Anecdota на Прокопий

– 62 –

За да не настане объркване, ще започнем с изясняване на очевидното. Юстиниан не е бил грък. Той не е обичал гръцката култура. Скоро след като става император, затваря езическите школи в Атина (529 сл. Хр.) А един от неговите сподвижници конфискува средствата за публични представления в гръцките градове.1 Когато Юстиниан е мразел някого — казва Прокопий, — го обвинявал, че е грък, „сякаш беше изключено за човек от Гърция да бъде свестен“.2

Може би никога няма да разберем по какви причини Юстиниан е подозирал всичко гръцко, но тази подозрителност — която е извън всякакво съмнение — е била дълбоко вкоренена у него. Прокопий се оплаква, че императорът „продължи с гоненията на «гърците», както ги наричат, с издевателства над телата им и с плячкосване на имуществото им“.3

– 63 –

По отношение на италийците юстиниановите сподвижници не били чак толкова сурови, но все пак сурови. Когато Александър Логотет отишъл в Италия — казва Прокопий на друго място в Anecdota, — „той опитал да изкопчи пари от италийците, заявявайки, че ги наказва за тяхното поведение по време на царуването на Теодерик и готите“.4 Бирникът нямаше да се държи така, ако не е бил сигурен в отношението на Юстиниан към италийците. Да припомним също, че Юстиниан води своите войни в Италия и северна Африка чрез пълководеца Велизар. Самият император никога не е показвал копнеж да посети Рим — отечествения град на всички «римляни», включително и на «гърците», които по онова време се самоопределяли като «ромеи».

– 64 –

Какъв е бил Юстиниан тогава, ако не е бил нито грък, нито римлянин? Бурната омраза, която Прокопий демонстрира към своя император, може да ни помогне да намерим отговора. Той заявява, че Юстиниан „по говор, по облекло и по разсъждения… беше варварин“.5 Положението е следното — Юстиниан е роден в Тракия (Илирикум), където населението не е говорило нито на гръцки, нито на латински език. Неговите родители са били чисти траки. Чичо му Юстин, който също е бил император, поел към Цариград пеша, за да си търси късмета, понеже работите в провинцията не вървели добре за него и двамата му братя. Или поне така ни казва Прокопий.6 Същият добавя, че съпругата на Юстин — Лупицина — също била варварка; той я удостоява на два пъти с този епитет. Името на бащата на Юстиниан е дадено като Сабатий (Sabbathius).

– 65 –

Прокопий подмята, че от човек с такъв произход може да се очаква всичко. Авторът на Anecdota не казва какво мисли за затварянето на гръцките школи в Атина. Но пък посочва какъв добър човек е бил Анастасий, предшественикът на Юстиниан. Сигурно е бил. Освен другите си качества, Анастасий се оказва чичо на Хипатий. Този Хипатий бил претендент за трона и когато избухва прочутото въстание Ника в Константинопол, за малко щял да свали Юстиниан и да заеме мястото му.7

Въстанието, което е било провокирано от Зелените, т.е. групата с преобладаващ гръцки елемент, избухва три години след затварянето на школите в Атина. Прокопий извърта причините за бунта, което показва на чия страна е симпатизирал. Той обяснява, че докато Анастасий бил жив, държавната хазна преливала от злато. Но този проклет Юстиниан! „Всички пари Юстиниан прахоса набързо […] заради добрината си към варварите.“8

Създава се впечатление, че Юстиниан е взимал пари от гърците и италийците, след което ги е раздавал на другите етнически групи. Той „никога не престана да пилее огромни състояния заради всички варвари — продължава Прокопий — дори за тези, за които даже не бяхме чували досега… И така всички варвари станаха притежатели на богатството на римляните“.9

Кои са тези варвари и къде са живеели? Дали Юстиниан е пренасял „богатството на римляните“ отвъд границите на империята, или в по-затънтените провинции, които Велизар насила връщал към Цариград? Или Прокопий е имал предвид онези поданици на империята, които са отказвали да се идентифицират като гърци или италийци?
По времето на Юстиниан населението на империята се е състояло от над триста племена — всичките поданици на Константинопол.10 В демографски аспект римляните и гърците са били периферни народи. Многозначително е, че Атаулф, един от готските князе, дори възнамерявал да нарече цялата империя Готия, вместо Романия, но накрая размислил, понеже се опасявал, че така може да дискредитира съществуващото законодателство, което щяло да подкопае основите на държавата.11

В същото време Константинопол, столицата на тази мултикултурна федерация, се превърнал в повече от типичен космополитен център. Зосим ни казва, че Константин Велики разширил града „до размера на прекомерно огромен град, такъв, че много от неговите приемници, след като се установяваха в него, привличаха излишно голяма сбирщина от различни краища на света, било за военна служба, за търговия или по други причини “.12 Прокопий с огорчение се оплаква, че имотните в Константинопол трябвало да „превърнат своите жилища в квартири за 70 хиляди варвари“.13 По всичко личи, че тези са варварите, които той е мразил от дън душа и които са получавали щедрости от Юстиниан.

– 66 –

Можем ли да научим нещо по-конкретно за тези варвари в Константинопол? Как са изглеждали и с какво са се занимавали? Гравюрата на Теодосий, сега в музея на Алмендралехо, Испания, показва неколцина варвари като дворцови пазачи, а техните снажни черти биха ги направили достойни и за охраната на Екатерина Велика. Колкото до това, какво са вършили със сънародниците си в Цариград, можем само да предполагаме, че са работили за препитанието си, като всеки друг. Това не винаги е било лесно, както несъмнено знае всеки с опит в живота в голям град. Съревнованията и конкуренцията са очаквани. И ги е имало.

Типичен пример в това отношение са Зелените и Сините. Тези две групи са били в жесток конфликт помежду си, но наказанията за техните изстъпления — твърди Прокопий — се прилагали предимно спрямо Зелените.14 На друго място той описва наказанието за педерастия, като добавя, че по начало това наказание не се отсъждало за всички, „а само за онези, за които се знаеше, че са от Зелените“.15 Императрица Теодора също мразела Зелените. В очите на Юстиниан всеки поддръжник на Зелените бил подозрителен.16

– 67 –

Тъй като Юстиниан бил против Зелените, съвсем естествено е Сините да са били облагодетелствани. И точно това ни разказва Прокопий. Х. Б. Дюинг, преводач на прокопиевата Anecdota — Юстиниан подпомагал «Венетите», сиреч «Сините», „на които, както се знае, той беше възторжен покровител и вследствие на това успя да хвърли всичко в хаос и беззаконие“.17 И Юстиниан, и Теодора, казва Дюинг по-нататък в своя превод, „отдавна бяха членове на Сините… дадоха на членовете на тази партия голяма свобода по отношение на държавните дела“.18 По друг повод, за да отмъсти за убийствата на две от протежетата си, Теодора, „като се престорила, че подпомага Зелените“, направила така, че да посекат отговорния офицер.19

– 68 –

Интересното за нас е, че самият Прокопий никъде не говори за партия на Сините. Той винаги казва Veneti. Преводачът Дюинг е този, който подменя етническото определение венети, като го перифразира на „синята партия“ или на „Сините“. Той изопачава нещата, като информира читателите си, че Сините са наричани Венети, едно име, „което е обяснено в книга II.XI.32 (в Прокопиевата История на войните) като еквивалент на Сини. Те били облечени в синьо, особено на хиподрума“.20 Само че в книга II.XI.32 Прокопий не казва, че „Сините са наричани Венети“. Всъщност той казва, че Юстиниан е харесвал венетския цвят, който бил синият. Венетите не са били просто един конен отбор. Те са представлявали етническа общност, в националния костюм на която синият цвят е бил достатъчно изразен, че да стане емблематичен за тях. Това ясно е обяснено от Йоан Лидийски, съвременник на Прокопий, в неговата книга De Mensibus.21

И така, виждаме, че това, което Прокопий е свързал главно със спортни клубове, а неговият преводач още по-нелепо е допълнил, в действителност са били политически партии на етническа основа. Не знаем с точност какви други национални групи са се присъединявали към всяка от тези партии, но знаем, че венетите са преобладавали сред онези със сините униформи.

– 69 –

Славянската идентичност на венетите като етническа група е установена с абсолютна сигурност.

Йордан, друг съвременник на Прокопий, пише, че: „започвайки от Вистула (Висла), многобройният народ на венетите живее на много обширна територия. Макар имената им да се различават според рода и мястото, все пак те са наричани главно склавени и анти.“22 На друго място Йордан казва: „Тези народи… макар че са с общ произход, сега имат три главни имена, които са венети, анти и склавени…“23

Венетите и склавените са били един и същ народ или два близки клона на един народ, затова можем да предположим, че тяхната връзка не се е късала пред портите на имперската столица, а е била здрава и между градските стени. Всяко споменаване на венетите в Цариград по времето на Юстиниан се отнася до славянския компонент от населението, който отчасти — ако не основно — трябва да е принадлежал към прочутата Синя партия. А че венети, венеди, венди и вандали са един и същ народ, не се нуждае от допълнително коментиране.

– 70 –

Четейки между редовете историята от Прокопий, в която не се говори само за цветни партии, можем да видим, че по времето на Юстиниан столицата Цариград/Константинопол е била преобладаващо славянски град. Прокопий, разбира се, не казва, че всеки в столицата е бил със славянска прическа и е носил славянска носия. Както обикновено, той ги приписва на съответната партия, представителите на която не се бръснели или не се подстригвали прилично!

„Те не си пипат изобщо мустаците или брадите — мърмори Прокопий, — а ги оставят винаги да израстват много дълги, като на персите. Но косите на главите си те режат отпред до към темето, а една част виси доста дълго отзад, както е при масагетите. Всъщност по тази причина на това му се вика хунска мода.“24

Не само това, но и облеклото на тази партия обиждало префинения вкус на византийския писател, който се оплаква, че „техните плащове и гащи, и особено обувките им, по име и на вид също изглеждат като хунските“.25 Описанието, дадено от Прокопий на тези дрехи, си струва да се прочете. Ръкавите на техните ризи се пристягат близо до китките — казва той, — „като оттам до рамото постепенно се разширяват и нагъват неимоверно. И всеки път, когато ръкомахат, докато подвикват в театрите и на хиподрумите, или докато нахъсват своите хора за победа по техния обичай, тази част от облеклото им се набира нагоре, което кара глупците да мислят, че телата им са внушителни и яки, и че затова се обличат в такива дрехи, но не забелязват, че широката кройка и неизпълнените дрехи показват повече мършавина, а не сила на телата им“.26

Дали хуните са носили такива дрехи в първоначалната си родина, ще го оставим като отворен въпрос. Все пак всеки, който е виждал украински рубашки,27 лесно ще ги разпознае в описанието на Прокопий. Не е трудно да отгатнем как му е хрумнал терминът „хунски“.28 Той е писал през средата на шести век, тоест три пълни поколения след царуването на Атила в Европа. Терминът „хунски“ обаче е останал като обозначение на териториите в тази част на Централна Европа, която е била независима както от източната, така и от западната империя, и в която милиони венети, склавени и анти са продължавали да живеят. Като е осмивал хунската мода, Прокопий е осмивал вкуса на „чужденците“ в Цариград, повечето от които били членове или сподвижници на Синята партия — тази на венетите. В тази връзка е интересно да се отбележи, че четири века по-късно (през 968 година), описвайки външния вид на българския посланик в Цариград, Луипранд29 се спира и на хунската му прическа — Ungarico more tonsum.30

Така стигаме до извода, че ако Брайс си беше направил труда да прочете внимателно своя екземпляр от труда на Прокопий, можеше и да се въздържи от покушението на юстиниановата самоличност.

« Методология и Джеймс Брайс | Фамилия Мърнавчик през XIV век »


Бележки:

  1. Anecdota, XXVI.33. [^]
  2. Пак там, XXIV.7. [^]
  3. Пак там, XI.31. [^]
  4. Пак там, ХXIV.9. [^]
  5. Пак там, XIІІ.2. [^]
  6. Пак там, VI.1-3. Според един анонимен автор, Юстиниан е роден в Таурезиум, по-късно наречен Achridus (Охрид) и е обучен с големи грижи от чичо си Юстин в замък, наречен Bederiana. Виж PL, т. 72, col. 919. [^]
  7. Procopius, Pers., I.XXIV.19. [^]
  8. Anecdota, XIX.6. [^]
  9. Пак там, XIX.15-16. Ако се вярва на Прокопий, Юстиниан давал пари и на варварите, които живеели извън границите на империята. Такъв е примерът с хуните по Северното Причерноморие и тяхната хунска царица, която императорът приел с почести и изпратил с дарове. Нещо повече — пак ако се вярва на Прокопий, Юстиниан веднъж давал пари за подкуп на варварите да нападат определени области, а пак после им давал пари, за да откупва обратно задигнатото. [^]
  10. Вж. Диодор Тарс при Фотий, пос. съч., Les Belles Lettres, Paris, 1965, т. 4, с.36. [^]
  11. Вж. Орозий, VII.43. [^]
  12. Historia Nova, II.35. [^]
  13. Anecdota, XXIII.24. [^]
  14. Пак там, XVIІІ.34. [^]
  15. Пак там, XІ.36. [^]
  16. Пак там, XІХ.11. [^]
  17. Пак там, VIІ.1. [^]
  18. Пак там, ІX.33. [^]
  19. Пак там, XVII.4. Описвайки делата на Юстиниан, Евагрий Схоластик използва още по-злостни изразни средства. Императорът бил толкова предан на Сините, че „те започнаха да убиват опонентите си хладнокръвно посред бял ден и в центъра на града, и не само не ги наказваха, ами дори бяха смятани за достойни за почести“. ((Historia ecclesiastica, I.V.32 – The ecclesiastical history of Evagrius with the scholia, London, 1898, Repr. Amsterdam: Hakkert, 1964). Евагрий не уточнява дали жертвите са заговорничили срещу Юстиниан. [^]
  20. Anecdota. Loeb, с. 77, бел. 2. [^]
  21. Пос. съч, I.12. Редакция на R. Wuensch, Лайпциг: Teubner, 1967, с. 4 и 7. [^]
  22. Getica, V.34. [^]
  23. XXIII.119. [^]
  24. Anecdota, VII.9-14. [^]
  25. Пак там. [^]
  26. Пак там. [^]
  27. Бел. пр.: Георги Сотиров е заел мисълта за „украинските рубашки“ от друг автор — украинеца Сергей Лесной/Парамонов, който разглежда същите теми и подтиква Сотиров да прави собствени проучвания. Но българите също имат носии, отговарящи на описанието. При това не само по отношение на ръкавите, а идентичното обхваща и везбата по яките на ризите, шарките по елечетата и т.н. Вж. напр. „Български народни носии“, чудесно илюстрирано съвместно издание на „Анико“, Български етнографски музей и БАН. Това, че по това време в Цариград е било познато и обсъждано българско облекло, проличава безусловно от текста на Псевдомаврикий (пак от VІ век, ГИБИ 2, с. 289), където той дава инструкции какви дрехи да не носят имперските войници: „Не трябва да носят ботуши или наколенници, понеже са тежки и неудобни при походите. Да носят тесни колани (пристегнати пояси) и да не употребяват български наметала (ямурлуци).“ Не може да има съмнение, че именно българските дрехи са били познати и на мода в Цариград, щом изрично е трябвало да се забранява носенето им. [^]
  28. Бел. пр.: Авторът Г. Сотиров добре е проучил историята на готите/гетите, но възприема на юнашко доверие теорията, според която хуните на Атила са били някакви преселници от дълбините на Азия. Но дори единия от цитатите на Прокопий в параграф 70 ясно показва, че Прокопий отъждествява хуните с масагетите, които са древен евразийски народ. Изобщо, огромното мнозинство от античните хронисти разглеждат хуните като племенен съюз на масагети, царски скити, сармати и други народи, познати поне от времето на Херодот. В следващи свои трудове Г. Сотиров поставя под въпрос и официалното становище на „авторитетите“ относно произхода на хуните, които нямат нищо общо с монголските сюн-ну. Свързването на хуните със сюн-ну е също толкова произволно, колкото свързването на Сребърния кодекс с Библията на Урфил. [^]
  29. Бел. пр.: Става дума за Луипранд Лангобардски. [^]
  30. Relatio de legatione Constantinopolitana, MGH, Scriptores, т. 3, с. 351. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.