Георги Сотиров – „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ (1/3)

1. От времето, в което тези редове излизат от печат, ще са изминали 70 години от разгорещената лекция, посветена на Мавро Орбини и изнесена от Луиджи Рава пред Академията на науките в Болоня.1 Предполага се, че Рава е избрал темата заради приближаването на 300-годишнината от смъртта на Мавро Орбини.2 Болонският учен може да е бил вдъхновен и от някои наскорошни събития от Югоизточна Европа. Това е било времето на първата Балканска война, а българската армия наскоро е достигнала Чаталджа, на 40 км. от Истанбул.

Възможно ли е възхвалите на Орбини, отправени към смелостта на древните българи,3 да са основани на фактически събития? Можем ли да се отнасяме сериозно към ВСИЧКО, което е писал Орбини, въпреки враждебността към писанията му от Ватиканската цензура и неувереното отношение на славянските учени през последвалите години?4

2. Луиджи Рава отбелязва, че Орбини сам е заявил, че е бил ръкоположен в манастира „Св. Бенедикт“ на остров Mlet (Meleda). Когато му дошло времето, бил назначен и за абат, но въпреки това, казва Рава, името му не се споменава в „Бенидиктинската библиотека“ на Армелини. Книгата на Орбини е използвана от Дю Канж (Du Cange) и Луций (Lucius). Била е възпята в героична поема от Мартино Роса, францисканец от Stagna. Преведена е на руски от Теофан Прокопович, архиепископ на Новгород.5

„Странно е – коментира Рава –, че тя (книгата) реално би трябвало да бъде обявена на челно място в списъка на Римската църква“. Странното е, че Рава намира това за странно, защото самият той ни казва причината:  „Il Regno e била забранена на 7 август 1603 от папа Климент VIII на базата на декрет, изготвен от Gio. Maria Ganganelli de Brisighella, който изрично упоменава, че книгата трябва да остане забранена usque prodeet haereticorum hominibus passim citatis (докато в нея се споменават всичките тези имена на еретици).

3. Последното е и причината за съдбата на книгата. “Il Regno” не е била отхвърлена заради грешките – реални или предполагаеми – или заради стиловите недостатъци, които са много. Тя е укорявана заради използването на „еретични“ източници. Кои са те? В по-голямата си част те са били протестантски историци.6 Някои от тези автори могат да бъдат четени, макар и срещу значителна сума, в библиотеки извън цензурата на Ватикана. Други, за съжаление, вероятно са невъзвратимо изгубени.

Орбини цитира императорски секретар на име Юлий Балтазар, който открил в една от библиотеките на Истанбул един указ, издаден от Александър Велики, с който се дават специални привилегии на славянските народи.7 Във Ватиканската библиотека няма и следа от въпросния Балтазар.8

Друг от източниците на Орбини – Йероним Пражки (Jerom of Prague), твърди, че е намерил текст, свидетелстващ, че древните маркомани са били славянски народ.9 Йероним е бил изгорен на клада от Инквизицията в Constance.10 Ако книгата, в която той е открил този текст, все още съществува, тя най-вероятно лежи покрита с прах в някой тъмен ъгъл на някоя библиотека.

Още едно смело твърдение в Il Regno de gli Slavi на Орбини е, че град Преслав в северна България е не друг, а самият древен Огигия.11 Щеше да е чудесно, ако знаехме източниците, от които Орбини е почерпил тази информация. Те изглеждат твърде различни от обичайното съдържание на онези книги, които се препоръчват на любознателните студенти от учителите, чиито умове не търпят корекции на изградените становища и не могат да бъдат повлияни от никакви факти.

4. Но защо да търсим сведения в библиотеката на Ватикана, след като можем да отидем в Песаро (Pesaro), където според самия Орбини могат да се намерят повечето му източници?12 Песаро е градът, в който графовете на Урбино събирали и поддържали с много грижи една от най-добрите библиотеки в Европа.13 За съжаление, разходката до Песаро няма да ни бъде от полза, тъй като графската библиотека е била преместена в Рим някъде след 1655 година, за да бъде обединена с Ватиканската библиотека. Това е извършено по заповед на папа Александър VII.14 Както всеки знае, подобни премествания са рисковани. Понякога те се съпътстват с големи загуби.

Ако някоя от еретичните книги се е изгубила по време на преноса ѝ до Рим, това едва ли е давало повод за скръб и печал във Ватикана. Папа Александър VII, който е наредил преместването, е известен със своята фанатична преданост (на Църквата). Преди да стане папа, той бил инквизитор на остров Малта. Той „отказвал да обсъжда каквото и да било с еретици“, тоест отказвал да участва в преговорите, предхождащи помирението от Вестфалия, а след сключването на договорите (1648) ги е оспорвал. Избран е за папа като кандидат от Испания. Той бил благоразположен към йезуитите и забранил превода на Римския католически требник на френски. Всичко изброено не вещае нищо добро за запазването на документи, описващи значимостта на славянските народи в отминалите времена.

5. Привържениците на истината могат да запълнят някои от празните полета в знанията си за минали събития, като обърнат по-подробно внимание на подмятанията, „подозрителните“ имена на лица и места, грешно цитираните думи и привидно неразбираемите изречения в документи, които са имали късмета да се отърват от йезуитската гилотина.

Да вземем за пример Преслав. Че през 10 век Преслав е бил велик град, е потвърдено от авторитет като Ана Комнина, която го нарича МЕГАЛИ ПЕРИСТЛАВА.15 Това не е изненадващо, като се имат предвид разположението на града и фактът, че в продължение на 28 години цар Симеон (927) го устроявал и украсявал, а после го направил новата столица на България.

Но какво да си мислим, когато при Георгий Кодин откриваме, че Преслав е един от четирите градове, основани от Константин Велики „в земята на скитите“ – заедно с Плиска, Констанция и Дристра (днешна Силистра)?16

Трябва ли да отхвърлим това сведение като просто една легенда, следвайки примера на някои днешни историци и археолози?17 Кодин определено заслужава по-голямо уважение. Оставяме настрана град Констанца, който носи името на императора и няма други претенденти да са го основали, за да обърнем внимание на това, че Константин е построил мост на Дунав, чиито останки съществуват и до днес.18 Защо Константин би се занимавал да строи такъв внушителен мост в една предполагаема пустиня? Не е ли очевидно, че териториите, свързани с този мост, са били гъсто населени, а това е създало необходимостта от съоръжения за подобряване на превозите и комуникациите? И не е ли повече от съвпадение това, че южният край на моста е толкова близо до село ГИГЕН? Нямаме право да пренебрегваме и факта, че това е била родната страна на Константин. Той е роден в Ниш, Горна Мизия.

Юлиан Апостат, който е племенник на Константин, заявява често, че семейството му е тракийско, от Мизия,19 чиито граници с Малка Скития никога не били лесни за определяне. Един важен детайл: Константин дава дъщеря си Константина за жена на племенника си Ханибалиан и нарича бъдещия Крал на кралете „владетел на Понтийските (черноморските) народи“.20

Все пак по-мнителните хора биха могли да спорят, че нямаме неопровержимо доказателство, че Преслав е основан от Константин, както и че дори да го е направил, нямаме доказателства, че Преслав е продължителят на древен Огигия. В тази връзка някои нови археологически открития могат да са ни от полза.

6. Докато описваме археологическите находки, с които разполагаме, е много важно да се съобразяваме с биологичната обстановка на мястото, в което са открити. Областта около Шумен е богата на водоизточници, добри пасбища и гъсти гори – източник на строителен материал, горива и място за лов. Затова никой не трябва да се изненадва, че районът е бил населен непрекъснато от праисторически времена насам. Тези детайли, макар и съществени, представят само малка част от материалите, с които са разполагали историци като Кодин.

Важно е да напомним за унищожаването на българските архиви с летописи от турските завоеватели през 14 век, а по-късно и от гръцките духовници, които са действали чак до 20 век. По време на турското владичество много монументи били натрошени, за да послужат за строителен материал на джамии, бани и дервишки манастири. Това е ставало и в радиус от 25 километра около Шумен, където се намират Преслав, Плиска и Мадара, като това са само по-важните места. Масово унищожаване на паметници е ставало особено към края на турското владичество, когато е строена железопътната линия Каспичан-Русе (1867). Статуи, колони, трегери и олтари са надробявани, за да осигурят настилката под релсите.

7. Въпреки това, няколко надписа са оцелели в Плиска и Преслав, датирани към времето на Каракала, Комод, Марк Аврелий и също към годините на управление на Тит (79-81 н.е.). Стотици римски монети са открити в същия този район. Само през 1966 година 700 бронзови монети са изкопани на две места край Шумен. Сред тях има такива, които са изсечени по времето на Каракала, Север Александър, Гордиан и Филип.21

В Голямата пещера край Мадара са открити останки от светилище, посветено на Юпитер и нимфите, което се потвърждава от голям барелеф, за който се предполага, че е от 5 в. пр. Хр.22 В Малката пещера край Мадара археолозите се натъкнали на лампи, чинии, амфори от остров Тасос и оброчни плочици с тракийски конник, датирани ок. 1 в. пр.Хр. В близкото село Браничево е намерена черна амфора с красива рисунка на Ерос и две женски фигури. От гробница в същата област са изкопани кофа от отлят бронз, сребърно ведро и добре запазени глинени изделия. Шлифованите камъни и кости, както и ръчно изваяните глинени съдове, печени на открит огън, сочат за наличие на уседнало население още от 4 хилядолетие пр. н.е. В някои могили в околностите на Шумен, особено в тези до село Салманово, са открити кремъчни инструменти, такива от кости, както и керамика с такава украса от геометрични фигури, че някои предполагат произход от 3 хилядолетие пр.н.е. Пълен списък с всички находки, намерени досега, не би се вместил в страниците, определени за тази статия.23

8. Важноста на тази археологическа лавина се допълва и от откритията, направени на платото над град Шумен – мястото, където се намира известната т.нар. Шуменска крепост. Руините там разкриват направо страховит комплекс от сгради, бани, хранилища, отоплителни инсталации и защитни укрепления. Определено този град си е имал име. Кое е било то? Възможно ли е това да е Огигия, спомената от Мавро Орбини? Въпросът не е от лесните.

Наистина – Орбини казва, че Велики Преслав преди се е наричал Огигия, но Преслав е на 20 километра от Шумен. Все пак нещата могат да бъдат погледнати и по друг начин. Орбини не твърди, че е посещавал Преслав, а ние нямаме причина да мислим, че той някога е пътувал толкова далече. За него Преслав може да са самият град и територията около него. Имаме подобни случаи в гръцките класики: под Аргос, подобно на Месина, са обозначавани самите градове, но също и съответните „държави“ (полиси). Още повече, че често новите градове са били строени не ВЪРХУ руините на старите, а в близост до тези руини. Велики Преслав може би е бил построен „близо“ до руините на стария град, в околностите на Огигия.

9. Обширен материал за Огигия има от Pauly-Wissowa (Realenzyklopedie, etc.), където в заключение се казват объркани коментари по темата – някои автори вярвали, че това било името на остров „далеч на запад“ – с въображаемата Калипсо на Омир – докато според други наричали с това име Беотия и може би Атика. Павзаний обаче ни дава ценна насока. Най-ранните обитатели на Беотия, казва той, са „ектените (Ectenes), чиито крал е Огиг, автохтон“.24 Несъмнено това е причината, че на гръцки с “ogygios”, като прилагателно, се обозначават древни неща или извънредно стари.

Друга потенциално важна информация намираме при Аристодем. Огигската порта на стената на Тива, според него, била наречена така, защото наблизо била гробницата на цар Огиг.25 За Павзаний и Аристодем владетелят Огиг не е митична, а историческа личност. Орозий даже ни дава дата. Той казва, че Огиг бил основал и царувал в Елеус (Eleusis) 1040 години преди основаването на Рим, а по същото време станал Големия потоп „в Атика“.26 Ако приемем, че Рим е основан през 753 пр. Хр., царуването на Огиг трябва да е било около 1793 пр. Хр.

10. В такъв случай да оставим поезията на Омир и подражателите му, и да се съсредоточим върху прадревния владетел Огиг, чието влияние се е разпространило сред местното население в Беотия и Елеус. Всички източници са единодушни, че преди идването на гърците27 не само Беотия, Елеус и Атика, но и цяла Югоизточна Европа е била обитавана от траките – от Егейско море на юг до Карпатите на север, а може би и пò на север. Така че съществуването на област и град с име Огигия – или нещо подобно – между планината Хемус и Дунав не е толкова невероятно, колкото някои привърженици на класическите течения в науката може би си мислят.

11. От публикацията на Pauly-Wissowa научаваме, че в латинските текстове името Огиг (Ogygos) е писано също като Ogigus и Ogigius. Това е много интересно, защото предполага възможност и за други начини на изписване. Както всеки знае, „О“ в гръцкия език е определителен член (м.р., ед.ч.). Ако напишем O Gigus вместо Ogygos, се приближаваме много до O Gigas, което на гръцки значи Гигантът. Това ни напомня за многото сведения в гръцката митология за раса на Гиганти в Тракия (Македония).

12. Друг любопитен факт: останките от моста на Константин на южния бряг на Дунав са само на няколко километра от село ГИГЕН.

13. Още един факт: има текст, запазен във варненския музей (inv. II 285), в който се споменава, освен другите неща, и законът на Огигците (KAT’ ОГУГIОN NOMON).28 Нормално е човек да заподозре, че в зората на историята някакви „огигци“ – вероятно хора с висок ръст – са живели в района на Преслав.

14. Фактите, които излагаме, не са достатъчни, за да бъдат смятани за неоспоримо доказателство за това, че руините на симеоновия Велики Преслав или тези на Шуменската крепост, които още не са напълно изследвани, са тези на древния Огигия. Все пак те са достатъчни за повод да се мисли в тази посока. Те трябва да бъдат взети предвид при бъдещи разкопки – в района има около 300 тракийски могили, които чакат изследване – и след запознаване с книги като “Il Regno” на Мавро Орбини, специалистите трябва да подхождат непредубедено и никога да не отхвърлят с лека ръка някоя хипотеза, само защото даден цензор я е заклеймил, или защото друг се е отнесъл към нея с презрение.

Твърде малко внимание е обръщано и на едно от сведенията на Страбон. „Книгите на фригите и мизите – казва Страбон, – ни връщат във времена дори по-ранни от тези на Троянската война“.29 Знаем от Херодот,30 че фригите са тракийски народ. Че Mysia, понякога писана като Moesia, е име на регион между Дунав и Хемус, не е нищо ново.31 Какво е станало с книжнината на тези хора? Никой не знае. По всяка вероятност е била унищожена като много други архиви.32

Обективното изследване на артифактите, изровени през последните 20 години в Преслав, и на другите в района на Шумен, става особено наложително

Към втора част »

Статията „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“ е част от цикъла Elementa Nova Pro Historia Macedono-Bulgarica на българския емигрант Георги Сотиров, живял, проучвал и работил в Канада. Превод от английски: Иван Стаменов за otizvora.com.
Бележки:

  1. Рава (1860-1938) се обръща към Академията на 9 декември 1912 г. Неговият текст е публикуван през следващата година под заглавие “Mauro Orbini Primo Storico dei Popoli Slavi”. Folio, 20pp. [^]
  2. Годината различно е посочвана през 1611 или 1614. [^]
  3. Орбини отъждествява древните траки със славяните и нарича Тракия (тоест България – Г. С.) “valorissima fra le nazioni di Europa” (най-храбрата сред народите на Европа). Il Regno de gli Slavi, hoggi corottamente detti Schiavoni. Pesaro. 1601, p.146 [^]
  4. Коментарът за Орбини в „Историческая енциклопедия“ е „просветителен“. На читателя му се казва, че Орбини е създал една „етнографска фантасмагория“. [^]
  5. В руската версия се твърди, че книгата на Орбини е преведена и отпечатана по заповед на Петър Велики. St. Petersburg, 1722 [^]
  6. За списък с такива автори и коментари за тяхната работа вижте “The Assassination on Justinian’s Personality”, Lynn Publ. Co., Regina, Saskatchewan, 1974, pp. 143 и 192-196. Бел. ред.: Скоро книгата ще бъде налична и в български превод на otizvora.com [^]
  7. Указът на Александър е цитиран по-подробно по-нататък. В края на книгата си (стр. 377) Орбини добавя, че Карл IV е разрешил да се запише този указ със златни букви в славянската църква в Прага. Орбини по-нататък обяснява, че е научил за този надпис от Криштофан Варсевиций (Christophan Varsevicius) и от някакви други полски благородници едва когато писането на Il Regno достигнало до този етап.

    Бел.пр.: За „писмо“ със златни букви от Александър, дадено на българите, научаваме и от „История во кратце о болгарском народе словенском“ (1792) на Иеросхимонах Спиридон Габровски, където се казва: „Когато Александър се завърна от Индия, иллирийци поискаха от Александър част от земята си и той им даде Македония, своето отечество, в годината от сътворението на света 5038; и им даде писмо написано на кожена хартия със златни слова: „народ славен и непобедим“; даде им още и царска титла за преголямата храброст и за преславната победа, с която победи с тях вселената, а сам остана във Вавилон. И оттогава приеха българите името славяни и македонци да се наричат.“ [^]

  8. Информацията е получена буквално в този вид. [^]
  9. Il Regno, p.104 [^]
  10. Йероним изглежда е имал предчувствие за църковния събор в Constance, защото уместно го нарича „сатанинска школа“. [^]
  11. Op.cit., p.420. Джакомо ди Пиетро Лукари (Giacomo di Pietro Luccari; Copioso Ristretto degli Annali di Rausa, Venice, 1605, p.53) е друг автор, който пише, че българският цар Симеон е построил своята столица върху руините на Огигия. [^]
  12. Il Regno. Предисловие. [^]
  13. В тази връзка могат да се изброят следните любопитни факти. Песаро и прилежащата му област се посочват като мястото с най-висок процент на светлокоси хора в Италия. Едно предградие в близкия Урбино и до днес се нарича Schiavonia (тоест Словения). Думата за светлокоси на български е russi (руси) (мн.ч.), която също значи и Russians (руси, руснаци). [^]
  14. Писмата до библиотеките в Песаро и Урбино с молба за повече информация за обстоятелствата покрай тези премествания останаха без отговор. [^]
  15. Alexiad, VII.3. Ана изглежда не е виждала Велики Преслав, тъй като го бърка с „малък Преслав“ на Дунав. [^]
  16. Cf. De originibus Constantinopolitanis in the Bonn Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae, t.48, p.23 [^]
  17. Съвсем наскоро (юни 1981) един археолог, който е взел дейно участие в тези разкопки, изрази съмнение, защото, казва той, при достигането до девствена земя не е намерено нищо, което да потвърди твърдението на Кодин. [^]
  18. Cf. Aurelius Victor, De Caesaribus, 41. Никифор Калист (Nicephorus Callistus, Lib.VII.XLIX.520) уточнява, че това е бил каменен мост. [^]
  19. В Mysopogon. Passim. [^]
  20. Excerpta Valesiana, Pars Prior, 35. [^]
  21. Тези и други находки са описани подробно от Тодор Герасимов в Bulletin de l’Institut d’Archeologie, XXX, Академия на науките, София, 1967, стр.187-192. [^]
  22. Снимки и описания в Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, t.II, Sofia, 1958, p.173-174 (#780). [^]
  23. Има каталог. Cf. Tsv. Delchinova-Dremsizova and V. Antonova, Catalogue of the Archaeological Monuments in the District of Shumen, Sofia, 1975. Folio. 83 pp., на български [^]
  24. Lib. IX.V.1. [^]
  25. Cf. C. Muller, Fragmenta Historicorum Graecorum, t.III, p.209/2. [^]
  26. Cf. Seven Books against the Pagans, I.7. [^]
  27. Изчисления, основани на Manetho, Eusebius, Apollodorus и други източници, позволяват да се посочи идването на първите гръцки колонизатори в Европа през 16 век пр.Хр. [^]
  28. Cf. G. Mihailov, Inscriptiones Graecae, etc., t.I (2nd ed.), Sofia, 1970, pp. 208-209 (#224). [^]
  29. 12.8.4. [^]
  30. VII.73. [^]
  31. Има единодушие, че мизите в Мала Азия са колонисти от Тракия, както малоазийските фриги са колония на балканските бриги. [^]
  32. Особено дразнещо е изчезването на голяма част от монографиите на Диодор, от “Questiones barbaricae” на Плутарх и жестокото унищожаване на седма книга на Страбон, като това са само първите примери, които ни идват на ум. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.