„Покушението над Юстиниан“ — 10: Славянската писменост по юстинианово време

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — 10: Славянската писменост по юстинианово време

в) Славянската писменост по юстинианово време

– 59 –

Друг упорит мит сред модерните историци отхвърля съществуването на славянска писменост преди въвеждането на кирилицата през девети век. Как стоят нещата по отношение на дълбоката античност, е описано накратко в едно от приложенията. Тук ще разгледаме само две сведения, които имат отношение по темата ни. Джеймс Брайс и Константин Иречек можеха да поразсъждават върху тях, преди да обвиняват Мърнавич в некомпетентност и в измама.

В своята Гетика Йордан говори за книгите на готите.1 Не знаем дали всички гетски народи — готи, визиготи, вандали, гепиди — са използвали една и съща писменост. Но е добре известно, че през четвърти век малките готи са получили нова или преустроена азбука от епископ Улфила.2 Също известен факт е, че през средата на шести век малките готи са продължавали да живеят на юг от Дунав сред тракийските си роднини. Твърде странно би прозвучало твърдението, че тези готи, които са били бегълци, са имали своя азбука и свещени книги, а траките, които са ги приютили в трудния момент, са останали безписмени, ако въобще са били безписмени преди!

– 60 –

Въпросът получава своя отговор от две важни сведения, които повечето учени — да не кажем всички — предпочитат да заобикалят. Тези свидетелства доказват, че славянската писменост е била факт много преди ІХ век. За първото сме задължени на патриарх Фотий, който ни казва, че един анонимен учен, живял след царуването на Хераклий, т.е. след 640 сл. Хр., е използвал книги на различни езици, включително тракийски.3 Тъй като в този контекст „тракийски“ е синоним на „славянски“, е очевидно, че славянски книги са съществували през VІІ век, т.е. два века по-рано, отколкото си е мислил Брайс.

Второто свидетелство се намира в De Magistratibus, книга на Йоан Лидийски. В нея се казва, че Константин Велики наричал своя нов град на Босфора „бивак“ чак до деня на своето коронясване. „Сами можете да се уверите в това — пише Йоан Лидийски, — ако прочетете константиновите „Беседи“, които той лично написа на родния си език и остави за идните поколения.“4 Йоан Лидийски не уточнява какъв е бил родният език на императора, но това лесно може да се разбере.

Юлиан Отстъпник, племенник на Константин, нееднократно заявява, че той и предците му са мизи, тракийски народ.5 Езикът на семейството на Константин следователно не може да е друг, освен мизийски, което значи тракийски, а по-късно наричан български или славянски. Константиновите „Беседи“, писани на този език, все още са съществували по времето на Юстиниан. Така че нищо не пречи Vita Iustiniani да е била написана със славянско писмо и на славянски език, да речем от учителя на императора — Богомил/Теофил.

*  *  *

Заключението от това изследване е, че трите грешки, приписвани на Мърнавич, са съществували само във въображението на Джеймс Брайс.  От изложеното дотук става ясно, че:

• Готите в Испания са говорили славянско наречие.

• Балканският полуостров не е славянизиран през VІІ век, а от памтивека е бил отечество на няколко славянски народа.

• Някои, ако не и всички, славяноезични народи са били писмени много поколения преди ІХ век.

Няма основание да се съмняваме, че славянска версия на Vita Iustiniani може да е написана през VІ век и съхранявана на Атон до началото на ХVІІ век, когато Мърнавич е можел да обърне внимание на нейното съдържание.

«Митът за славянското нахлуване | Методология и Джеймс Брайс »


Бележки:

  1. XI.69. [^]
  2. Пак там, LI.267. Вж. също и Sozomenus, Historia Ecclesiastica VI.37, и Socrates, Historia Ecclesiastica IV.33.34. [^]
  3. Бел. ред.: Bibliotheque, Cod.117a, BL, Paris, 1960, т. 2, с. 162-165. — Фотий е знаел по-добре от своите „учени“ съвременници за кой народ е създал писменост „готът“ Урфил, както и че на тази писменост е била преведена и Библията. Единствен той е имал на разположение копие на унищожената Църковна история на Филосторг, в която се дават достатъчно сведения по този въпрос. Вж. Готи и гети ІІ, София 2009, с. 249-285. [^]
  4. Бел. ред.: Op.cit., II.3.2. — По този въпрос вж. по-късните изследвания на Г. Сотиров и по-специално студията му „Езикът на Константин Велики“ от сборника Elementa nova pro historia Macedono-Bulgarica, Regina, Lynn Publishing Co., Saskatchewan, Canada, 1986. [^]
  5. Μυσοπογον, 348D, 350C и 367, C. Loeb, т. 2, стр. 451, 457 и 501. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "„Покушението над Юстиниан“ — 10: Славянската писменост по юстинианово време"

  1. гЕРИЛ СИВЕР  05.08.2016 г. | 14:05 ч.

    АЗ НЕ МИСЛЯ, А СЪМ ДОКАЗАЛ, ЧЕ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ „СЛАВЯНИ“ СА ТРАКО-СЛОВНИ НАРОДИ!!!

  2. Стопанина  05.08.2016 г. | 14:47 ч.

    Ще споделиш ли материала, в който си го доказал? Ако ми хареса, ще го разпространявам и тук.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.