„Покушението над Юстиниан“ — 7: Предполагаемите грешки на епископ Мърнавич

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — 7: Предполагаемите грешки на епископ Мърнавич

Първа част

IV. Предполагаемите грешки на епископ Мърнавич

– 26 –

Какви са неточностите, заради които Брайс и Иречек критикуват Мърнавич? Трябва да ги видим и преценим. Възможно е босненският епископ да е допуснал сериозни фактологически грешки. В такъв случай бихме могли да отхвърлим достоверността на житието заради заблужденията в съдържанието му, а не заради това, че уж е било измислено. Преди да пристъпим към разглеждането на тези специфични „грешки“, можем основателно да се запитаме: кой от двамата — Мърнавич или Брайс — е бил по-компетентен учен по разглежданите въпроси и по-малко склонен към грешки?

– 27 –

Иван Томко Мърнавич е роден на 7 февруари 1580 година в Шибеник, тогава под венецианска власт. Той получава образованието си при йезуитите в Рим, където се присъединява към ордена на Барнабитите. През 1622-ра е назначен за архиепископ в Загреб; през 1631-ва става епископ на Босна. През същата година получава почетна грамота, с която е направен гражданин на Рим. По този случай е споменат като доктор по богословие, апостолически протонотарий и упълномощен от папата реформатор на свещените книги на илирийски език. Босненският епископ е изпращан от папа Урбан VIII (1623-1644) на духовнически мисии. Излишно е да се упоменава, че е бил експерт в областта на славянската литература. Умира на 1 април 1637 г. Ако Павич е предположил правилно, Мърнавич трябва да е погребан в църквата „Свети Йероним“ в Рим, въпреки че за гроба му там не се знае нищо. От друга страна, Фердо Шишич смята, че Мърнавич вероятно е починал във Виена.

– 28 –

Колкото до Джеймс Брайс, той е роден през 1838 година в Белфаст, северна Ирландия. Учи в Глазгоу и Оксфорд. Следва право в Хайделберг, Германия. По-късно е избран в Камарата на общините, на която става говорител, преди да се прехвърли в Камарата на лордовете, вече като лорд. За шест години (1907-1913) е британски посланик във Вашингтон. Пътува из Южна Америка, Франция, Италия, Мала Азия и Южна Африка, като пише различни репортажи за пътешествията и наблюденията си. Никога не е посещавал Атон или друга славянска територия освен град Рагуза (Дубровник). Признава, че не владее никакъв славянски език. Не знаем кое го е накарало да мисли, че е компетентен да пише за ранната славянска история, освен факта, че открива ръкописа в Палацо Барберини при посещението си в Рим през 1883 година.

– 29 –

Като съпоставим двете кратки биографии, основателно е да мислим, че Мърнавич е бил по-квалифициран и в по-добро положение да се занимава с темата за житието на Юстиниан. Но компетенцията не е достатъчна гаранция срещу грешки. Читателят има право да знае какви големи прегрешения се приписват на епископа от неговите критици.

Ние вече ги споменахме в параграф 8. За улеснение ще ги повторим отново като подточки:

а) Мърнавич погрешно мисли, че визиготите в Испания са говорили на славянско наречие.

б) От твърденията му става ясно, че многобройни и многолюдни славянски общности са съществували на Балканския полуостров през шести век или още по-рано, докато Брайс е „знаел“, че полуостровът не е бил славянизиран преди седми век.

в) Като заявява, че е виждал славянски ръкопис от шести век, а именно житието, Мърнавич погрешно допуска, че през шести век славянските народи са имали своя писменост, докато Брайс е „знаел“, че са нямали.

Всяка от тези предполагаеми грешки заслужава внимателно разглеждане.

« Въпросът за надеждността | Славяноезичните готи »

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.