„Покушението над Юстиниан“ — 5: Критиката на житието от Джеймс Брайс

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — 5

II. Критиката на житието от Джеймс Брайс

– 6 –

Твърди се, че Алеман смятал житието за правдоподобно, което пък определя отношението на Брайс в неговата статия. С други думи, твърди се, че Алеман бил заблуден да вярва в славянския произход на Юстиниан. Самият Брайс не споделя тази вяра и смята, че Vita Iustiniani не заслужава никакво доверие. Не е лесна задача да се категоризират основанията за този скептицизъм.

Статията на Брайс заема 26 страници и половина със ситен печатарски шрифт. От тях 6 страници и половина са с пръснати цитати от различни източници. Място, отговарящо на над 4 страници, се заема от библиографски и обяснителни бележки. Създава се цялостното впечатление за пъстра смесица от факти, мнения и недвусмислени намеци, плюс някои повторения и нелогични умозаключения. За да може читателят да придобие по-ясна представа, в следващите пет параграфа ще му предложим няколко извадки от статията — сбита версия на откритията на Брайс и някои наши забележки. След това ще обърнем внимание на основополагащите изявления на Брайс и ще проверим тяхната валидност както от общоприетата гледна точка, така и в светлината на новите данни.

– 7 –

Според Брайс босненският епископ Мърнавич бил „автор на родословия с наклонности на фантазьор или мошеник, който е толкова невеж за историята и етнологията, че твърди за готите, за визиготите в Испания, а също и за остроготите, че са говорили език, подобен на езика на сръбските славяни“.1 Само в това изречение имаме двойно обвинение. Първо ни се казва, че Мърнавич пише лъжи — какъв може да бъде авторът на родословия с мошенически наклонности, ако не лъжец? Второ, твърди се, че Мърнавич греши, като оприличава сръбския език с този на визиготите. Напълно убеден, че Мърнавич е лъжец, при това от невежите, Брайс е затруднен да реши доколко може да се вярва на неговото твърдение относно оригиналното житие.2

„Твърде вероятно е — пише Брайс — и в съзвучие с това, което знаем за други литературни фалшификации, Мърнавич просто сам да е написал този славянски оригинал от атонския манастир, за да си осигури правдоподобен исторически източник за своите легендарни приказки“.3 А малко по-нататък той добавя: „Но от самия му текст ми се струва, че нещата са по-различни и подкрепят становището, че Мърнавич е вярвал в съществуването на някакъв оригинал, който той е използвал като източник, макар и твърде свободно.“4 Тук Брайс прави сериозна отстъпка: не вижда у Мърнавич мотив да фалшифицира житието с комерсиална цел или по друга причина. От друга страна обаче, както сочи следният цитат, той мисли, че епископ Мърнавич може да е съставил житието за развлечение: „Възможно е, разбира се, макар да е малко вероятно, Мърнавич просто да е съставил небивалица, като е обединил в едно цяло няколко сведения от различни източници, които е припознал като един оригинал и го е локализирал в Атон.“5

– 8 –

И така, от нас се иска да повярваме, че Мърнавич е лъжлив писател, който неоснователно твърди, че е виждал славянска биография на Юстиниан, която в действителност не съществувала. Казва ни се още, че Мърнавич греши, приемайки за вярно, че готите (визиготите) в Испания са говорили на славянски диалект, че славянско население е живяло в Тракия и Македония още през пети век от нашата ера и че тези славяни са имали дори своя писменост. С думите на Брайс това звучи така:

„По времето на предполагаемия Богомил […] някакво количество славяни може вече да са населявали земите на империята в северна Македония и Тракия. Но те трябва да са били още на твърде примитивно ниво, а езикът им дори векове по-късно не е имал своя писменост. Голямата миграция, която е славянизирала страните на изток от Адриатика, става през първата половина на седми век и няма никакви сведения за славянски поселения в Призрен, Охрид или Ускюб (Скопие) още в края на пети век.“6

За да ни убеди окончателно, Брайс после обяснява, че оригиналната биография на Юстиниан не може да е писана по времето на предполагаемия Богомил, защото се твърдяло, че е писана със славянски букви, а те били измислени поне три века след Юстиниан. Също така не било възможно съвременник на Юстиниан да използва славянски език за литературни цели:

„Ако някога изобщо е имало житие на Юстиниан, писано по негово време от свещеник, то трябва да е било съчинено на гръцки или латински, а славянската книга, претендираща да съдържа това житие, може да е само превод от един от тези класически езици, при това направен много по-късно.“7

Колкото до имената Управда и Исток, Брайс признава, че те не са измислени от Мърнавич. „Те са взети от по-ранен източник — коментира той — но всеки такъв източник е несъмнено легендарен и без историческа стойност. Няма никакво основание да се приема приписваният на Юстиниан славянски произход.“8

– 9 –

Казвайки тези неща и други подобни, Брайс пристъпва към обобщаване на онова, което той смята за свои открития, а именно:

а) Ръкописът от Барберини е житието, което Алеман приписва на „Теофил, учител на Юстиниан“ и което по-късни автори са цитирали от него.

б) Ръкописът от Барберини очевидно е извлечение от някакъв оригинал.

в) Съществуването на оригинал в Атон не може да се потвърди.

г) Ръкописът от Барберини е написан от Мърнавич.

д) Няма нищо, което да указва, че някога е живял учител на Юстиниан или епископ на Сердика, който е носел името Богомил или Теофил. Отъждествяването на такава личност с историческия Домнио е своеволно и без основания. Още по-малко имаме основание да приемаме, че това съчинение е писано в Атон, както и че авторът е съвременник на Юстиниан.

е) Ако допуснем, че има оригинал на Vita Iustiniani на Атон, той не може да е писан по-рано от четиринадесети век.

ж) Легендите в житието може и да са по-стари, но колко по-стари, не може да се каже.

з) Нито едно от твърденията в ръкописа не може да се потвърди от истински авторитет за исторически факт. Дори предположенията, основаващи се от дълго време на вяра в думите на Алеман, че истинското име на Юстиниан е Управда и че той е от славянски род, сега трябва да се смятат за неоснователни. Има вероятност неговите роднини да са траки, а не славяни.

– 10 –

Читателят ще забележи, че в последното изречение Брайс говори за „вероятност“ юстиниановите роднини да са траки, а не славяни. Така Брайс намеква, че траките не са славяни, без да казва на своите читатели каква разлика вижда между едните и другите. Неговата фразеология е нарочно премерена. Той допуска възможността, макар и малка, Юстиниан да е от славянско потекло, тъй като говори за вероятности. За него е без значение заявеното преди това, че „няма никакви основания да се приемат твърденията за славянския произход на Юстиниан“. Той не се замисля, че там, където „няма никакви основания“, не може да става въпрос за „вероятност“.

Но Брайс прави нещо по-грозно от това да си противоречи. Като професор по гражданско право, той е знаел много добре, че човек без народна идентичност не е никаква личност. И Брайс убива юстиниановата самоличност, като настоява, че императорът може да е бил някакъв си тракиец, надявайки се, че мнозина не знаят какво значи това и никой няма да се осмели да попита. Нашето изследване ще разгледа точно това негово деяние.

– 11 –

Междувременно внимателният читател, който е вникнал в осемте „открития“ на Брайс, не може да не е забелязал колко упорито той се опитва да измъкне последователни аргументи само от внимателния подбор на собствените си думи. Житието може наистина да е единственият оцелял документ, засягащ тази тема. Въпросът не е дали то е единствено или има други като него. Въпросът е дали е достоверно.

Разгледана отблизо, всяка от горните точки на Брайс се оказва безсмислена или без отношение по същинските въпроси:

а) Това, че житието представлява само съкратена версия на по-подробен първоизточник, не е откритие на Брайс, след като самият Мърнавич го отбелязва недвусмислено.

б) и в) Няма нужда „да се потвърждава“ каквото и да било за съществуването на първообраз на Vita Iustiniani в Атон. Имаме категоричното уверение на Мърнавич, че славянското житие е съществувало и че е било там. Ако понастоящем житието не е в Атон, не означава автоматично, че то никога не е било съхранявано в тамошен манастир. Единственият въпрос е дали Мърнавич е казал истината.

г) Същото важи и за съществуването на Теофил (Богомил). Мърнавич отъждествява този човек с Домнио, който е безспорна историческа личност. Отново въпросът е дали можем или не можем да се доверим на тази идентификация.

д) Оригиналното житие, ако въобще е съществувало, според Брайс не можело да е по-старо от четиринадесети век. Брайс не предлага никакви доказателства в подкрепа на думите си.

е) Легендите в житието може и да са по-стари, казва Брайс, но колко по-стари, не е възможно да се каже. Мърнавич не прави препратки към легенди, а цитира факти, като подкрепя тези факти с подробности за дати и конкретни места. Скептицизмът на Брайс за автентичността на житието е единствената причина да говори за легенди.

ж) Тази точка е представителна за цялостния начин на мислене на Брайс. Той иска от нас да приемем за „истински авторитети“ в областта на историята само авторитетите, които са получили неговото лично одобрение. Също така Брайс иска да обявим за неоснователни цитатите на Алеман от житието, въпреки факта, че Алеман е познавал лично Мърнавич и е бил в по-добро положение да прецени неговата надеждност, отколкото е могъл да направи това Брайс цели 250 години по-късно, и въпреки възможността Алеман да е имал на разположение допълнителни данни, потвърждаващи житието. И накрая, откритието на Брайс, че Юстиниан е от тракийско потекло, не е никакво откритие, а многократно засвидетелстван исторически факт.

С това обаче съвсем не приключваме дискусията. Тя тепърва започва.

« Откриването на житието на Юстиниан | Въпросът за надеждността »


Бележки:

  1. J. Bryce, пос. съч., с. 668 [^]
  2. Също, с. 670. [^]
  3. Също, с. 670. [^]
  4. Също, с. 671. [^]
  5. Също, с. 673. [^]
  6. Също, с. 674 и сл. [^]
  7. Също, с. 674. [^]
  8. Също, с. 678. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.