„Покушението над Юстиниан“ — 2: Предговор от автора

Автор: Георги Сотиров. Под редакцията на д-р Асен Чилингиров

„Покушението над Юстиниан“ — 2

Предговор от автора

Никой не знае дали планетата Земя някога ще стане единен и проспериращ свят, или ще свърши своя живот като рояк астероиди, обикалящи Слънцето между Марс и Венера. Знаем обаче, че в една подобна ситуация — доколкото такива аналогии са допустими — през 527 година сл. Хр. е постигнато обединение на римските, готските и вандалските държави, благодарение на политиката на Юстиниан и хората, които са го подкрепяли. Величието на държавника и императора Юстиниан закономерно е предизвиквало завист и враждебност. Било е неизбежно, че рано или късно един или друг от хората, които са били около него, ще се опитат да очернят или изопачат неговия образ. Такъв опит е направен от оратора Прокопий Кесарийски. Поради причини, които остават неясни за нас, неговата язвителна творба Anecdota, написана именно с такава цел, остава векове наред забравена в мазето на една библиотека.1

Когато ръкописът случайно е открит и публикуван през 1623 година от Алеман,2 атаките в него срещу Юстиниан и неговата съпруга впечатляват с такива преувеличения и нелепости, но и с такова противоречие спрямо онова, което Прокопий е писал в други книги, че читателят може само да премигва от недоумение. Юстиниановата самоличност беше убита успешно и по лордовски изтънчено от Джеймс Брайс — професор по гражданско право, по-късно говорител на Камарата на общините, лорд и британски посланик във Вашингтон. Целта на настоящата книга е да обясни по какъв начин е било извършено това отвратително покушение и как може да се възкреси истината за произхода на Юстиниан.

« Предговор от издателя | Въведение»


Бележки:

  1. Бел. ред.: Автентичността на това съчинение, известно още като „Тайна история“, остава твърде оспорвана, въпреки че се поддържа от влиятелни историци и литературоведи, приемащи не на последно място по политически причини многобройните му противоречия. Сведенията в „Тайна история“ свидетелстват, че истинският автор не познава местните условия в Константинопол през VІ век, като има и други причини да се смята, че по всяка вероятност произхожда от Рим. Несъответствията между стиловите особености на тази книга и останалите трудове на Прокоп още повече засилват вероятността, че тя няма нищо общо с този бележит историк. [^]
  2. Бел. пр.: Nicolas Alemannus, Николас Алеман, известен и като Николо Алемани — подробности за тази личност са дадени по-нататък в книгата. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "„Покушението над Юстиниан“ — 2: Предговор от автора"

  1. Петьо  28.04.2016 г. | 18:23 ч.

    Мисля, че може да се напише направо Прокопий Кесарийски. Ще отпадне нуждата от бележката.

  2. Стопанина  28.04.2016 г. | 19:03 ч.

    Петьо, ситуацията е следната:

    Бях превел навсякъде името като Прокопий. Но д-р Чилингиров в цялата книга го е променил на Прокоп. Същото е положението с превода ми на името (Николо) Алемани, коeто той е транслитерирал като Алеман (заради латинското изписване Nicolas Alemannus).

    Докато с Алеман мога да се примиря заради латинския вариант (и заради това, че този вариант на изписване е в другата книга на Чилингиров за Юстиниан), това „Прокоп“ ми боде очите и в крайна сметка почнах да го връщам навсякъде в книгата като Прокопий. Така че в крайна сметка може би бележката наистина ще отпадне при последна редакция, но засега нека стои.

  3. Петьо  28.04.2016 г. | 19:10 ч.

    Прокопий и за мен е по-благозвучно. Мисълта ми беше по-скоро да е Кесарийски, а не от Кесарея, за да отпадне бележката. Ама вярно, че в книгите на д-р Чилингиров е Прокоп.

    От Стопанина: Оправено!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.